В края на 19-и век Буенос Айрес примамва вълни от имигранти с обещание за работа и нов, по-добър живот. Италианци, германци, испанци, бягащи от бедност и лишения, се стичат в оживеното му пристанище с надежда за свобода. Те се озовават заедно в импровизирани квартали, всеки носещ в сърцето си мелодия от дома, и изпълват града с необичайна енергия.
Там, под затихващата светлина на газените лампи, се ражда тангото. Неговият ритъм е изтъкан от барабаните на африканския кандомбе, меланхоличния припев на кубинската хабанера и жизнената аржентинска милонга. Тангото съчетава истории за копнеж по дома, за сладко-горчивия вкус на новото начало и за търсене на близост в една чужда земя.
С времето близката прегръдка – този тъй характерен елемент на тангото като социален танц – излиза на преден план. Тя не е просто танцово движение; тя е знак на една тиха революция. Отхвърлена от висшето общество, близката прегръдка се превръща в символ на солидарност между работническата класа. Чрез нея сърцата бият в унисон и се заражда чувство за споделеност.
Така тангото започва пътя си към света и до 1910 г. Европа е завладяна от изразителните му движения. Но неговата същност остава завинаги свързана с улиците на Буенос Айрес, свидетелство за издръжливостта и креативността на онези, които са намерили утеха и принадлежност в неговата топла прегръдка.
Снимка: Мъже свирят и танцуват танго, Буенос Айрес, около 1900г.
Източник: Wikipedia