1. Защо преподаваш танго? Какво те вдъхновява?
Заради страстта си към тангото. Искам да я предам на повече хора и да имаме по-голямо танго общество в София. Вдъхновяват ме талантливи начинаещи, които искат да знаят повече. Напомнят ми за момента, когато аз започнах да танцувам. Усещах музиката в кръвта си, очите ми светеха и исках да направя толкова много неща, но не можех.
2. Какво ти взима преподаването?
Енергия и време. Отразява се на нормалния ми социален живот и живота ми като социален танго танцьор.
3. Какво би посъветвала начинаещите танго танцьори?
Да слушат много танго музика, вкъщи и извън уроците.
4. А не начинаещите?
Същото.
5. С какво те спечели танго музиката?
С драма
6. Кой е най-слушаният оркестър в твоя Спотифай?
Тройло.
7. Остава ли време за хоби след тангото?
Зависи колко добре си менажираш времето, но е трудно.
8. Кое е най-предизвикателното в организирането на голямо събитие като Sofia Tango Party или Sofia Tango Festival?
Да накараш хората да повярват, че си заслужава да дойдат, да повярват в местната сцена. Второто най-трудно едасъумееш да останеш автентичен и едновременно с това да подсигуриш на хората това, което биха искали да преживеят и чуят. Да запазиш баланса между твоите виждания за тангото и неговата същност, но и желанията на гостите. И да не се поддаваш на разочарованията. Имахме доста несполучливи и комични моменти, особено в началото. На първия си фестивал с Дени и Елена бяхме само от 2-3 години в танго и бяхме абсолютно сами с Васето, без никакъв екип. Дойдоха два пъти повече хора отколкото очаквахме. Спомням си като вчера онази първа милонга в петък вечер, когато с Дени бяхме на регистрацията, посрещахме гости, маестроси и обувки, подреждахме съблекални и какво ли не, а Елена раздаваше шотове на хората, за да ги умилостиви, докато чакат. Научихме се на всичко в процеса, от опит и грешки и съм най-благодарна на хората, които продължават да ни подкрепят въпреки грешките по пътя.
9. Какво най-често чуваш от гостите за нас?
Че сме приятелски настроени и гостоприемни.
10. Какво би казала на твоите ученици?
Да не се стараят да копират, а да се вдъхновяват от нещата, които виждат, влагайки собствената си чувственост, и техниката, която работи за тях. Да слушат тялото и душата си. И да не бързат.
