След бурното си начало тангото преживява своята златна ера в Аржентина между 30-те до 50-те години на 20-ти век. В този период танго музиката пленява сърца по целия свят, а танго оркестрите стават все по многобройни, всеки със свое уникално звучене. Сред тях се открояват “големите четири” оркестъра: тези на Д’Ариенцо, Ди Сарли, Пулиезе и Тройло, като всеки от тях оставя своя ярък отпечатък върху платното на танго историята.
Оркестърът на Хуан Д’Ариенцо се отличава с енергичен и динамичен дух, характеризиращ се с бързи темпове и отчетливост на такта. El Rey del Compás – кралят на ритъма – е прозвището на самия Д’Ариенцо, който освен ръководител на оркестъра, създава собствени танго композиции и свири на цигулка. Неговата музика, идеална за темпераментни танци и милонги, връща тангото към нов живот, пълен с енергия. Бандонеоните играят ключова роля в тази енергия, използвани по ритмичен и перкусионен начин. В контраст с други оркестри, Д’Ариенцо поставя приоритет на танцувалността с ясен ритъм и структура.
Оркестърът на Карлос Ди Сарли се придържа към романтичен и сантиментален стил, с фокус върху плавни преходи и мелодични линии. Музиката му ни размечтава с изпълнения в умерено до бавно темпо. Отличава се със значителна роля на струнни инструменти и дискретни вметвания на бандонеона, което допринася за топъл и богат звук. Както останалите танго оркестри по това време, и този изпълнява мелодии от различни композитори, но Ди Сарли е и създател на известните “Bahia Blanca” и “Verdemar” – емблематични за звученето на оркестърa под негово ръководство.
Оркестърът на Освалдо Пулиезе вплита класически и джаз нишки в своите интелектуални аранжименти. Стабилната ритъм секция не оставя на моменти дори меланхоличните мелодии без динамика. Пулиезе оставя изразителнатаприрода на бандонеона да заблести в драматични и напрегнати моменти, докато той го съпровожда дискретно на пиано. Често на милонги неговите произведения се чуват късно през вечерта заради специфичната емоционалност на звученето му.
За разлика от него оркестърът на Анибал Тройло излъчва елегантност, усъвършенствайки звука на традиционното танго. Адаптира се към широк спектърот темпове, перфектно отразявайки емоционалните нюанси на всяко произведение. Бандонеоните заемат централно място като мелодичен глас в музиката на Тройло, често преплитащи се в соло и контрамелодия. Pichuco – плачещия, прозвище на самия Тройло – е също така известен като “Supreme Bandoneón of Buenos Aires” и на неговия рожден ден се чества световния ден на бандонеона, 11 юли.